Бял колан с жълта лента – 9ти гуп

I. Теория

1. Какво е Таекуон-До?

Може да се каже, че Таекуон-до е начин (стил) на живот. Казано просто, Таекуон-до – това е един от видовете бойни изкуства (самоотбрана без оръжие). Но това далеч не е всичко.

Таекуон-до – е научно обоснован способ за използване на собственото тяло с цел самоотбрана, позволяващ в резултат на физически и духовни тренировки да се разшири диапазона на индивидуалните възможности на човека. Съдържащите се в това изкуство дисциплина, техника и дух са средства за развитието на чувство на справедливост, твърдост, хуманизъм и целеустременост у практикуващите го. Именно духовната култура отличава истинския майстор от дилетанта, който се усъвършенства само в техническите аспекти на бойното изкуство.

Изброените аспекти позволяват да се разбере, защо Таекуон-до представлява изкуство на самоотбраната. Понятието „Таекуон-до“ включва в себе си стил на мислене и начин на живот, основани на висок морал, поведенчески концепции и дух на самодисциплина.

2. История на Таекуон-До?

Историята на ТаеКуон-До, неможе да бъде разказана без да споменем личната история на признатия за баща на модерното ТаеКуон-До, създател и президент на Международната ТаеКуон-До Федерация (ITF), генерал Чой Хонг Хи. Поради неговите неуморни усилия и неотслабваща преданост към ТаеКуон-До, в момента то се ползва с такава голяма популярност в света.

Генерал Чой Хонг Хи е роден на 9 ти Ноември 1918 година в скалистата и пуста местност на Хуа Дае, на областта Мион Чун в сегашна КНДР. Като малък той е бил крехък и доста болнав, непрекъснат източник на тревоги за неговите родители.

Дори и в ранно детство бъдещият генерал показвал здрав дух и непоколебимост. Дванадесет годишен той бил изключен от училище за агитация срещу Японската власт, която котролирала Корея, от 1910 до 1945 година.

След завършване на училище, Чой е изпратен от своя баща да учи калиграфия при Хан Ил Донг, един от най-известните учители в Корея. Хан освен калиграф бил и майстор по Те Кион. Виждайки слабото здраве на своя ученик, наред със заниманията по калиграфия, учителят започва да укрепва тялото на Чой със строгите упражнения от Те Кион.

През 1937 година, Чой е изпратен в Киото, Япония за да продължи обучението си. Там той среща своя сънародник Ким, който преподавал Карате. След две години усилени тренировки Чой става носител на черен пояс по Карате. Поради това техниките от Карате и Те Кион са в основата на съвременното ТаеКуон-До.

Със започването на Втората Световна Война, Чой е принуден да постъпи в Японската армия. Докато е на пост в Пхенян, Северна Корея, Чой бива въвлечен като член на Корейското движение за независимост, познато още като „Движение на Пхенянските студенти войни“ и е затворен в Японския затвор. Докато е в затвора, Чой борейки се със скуката започва да подържа своята физическа форма, като продължава да тренира своето изкуство. Скоро неговите съкилийници стават негови ученици, а след известно време целият затвор се превръща в тернировъчна зала.

След седем години затвор, през август 1945 година Чой е освободен. През Януари следващата година Чой получава назначение от новата Южно Корейска армия в звание младши лейтенант. Скоро бива назначен, като командир на подразделенията в Куан Джу. Там младшият лейтенант започва да обучава войниците на своето подразделение на бойното изкуство ТаеКуон-До.

След получаването на званието лейтенант, той се отправя към Тае Джон, за да командва Втори пехотен полк.

През 1947 година е повишен: в началото на капитан, а след това – майор. През 1948 година е изпратен в Сеул на длъжност началник по придвижването и снабдяването на войските. Там той става инструктор на американската школа на военната полиция. В края на 1948 година Чой получава званието – подполковник.

През 1949 година му се присъжда званието – полковник. През тази година той за първи път пребивава в САЩ във висшата офицерска школа Рейл, където демонстрира пред американците техниката на своето бойно изкуство.

На остров Че Джу, Чой организира ударната 29-та пехотна дивизия, която след време става авангарда на съвременното ТаеКуон-До. В базата на дивизията бил създаден спортен клуб О До Куон, в който се готвели не само инструкторските кадри за армията, но и се развивала системата на съвременното ТаеКуон-До на базата на Те Кион и Карате. В края на 1954 година Чой става генерал – майор.

През 1955 година Таекуон-До получава своето официално признание като бойно изкуство в Корея. Свикана била специална комисия от водещи майстори, инструктори, историци и известни деятели на републиката. Разглеждали се няколко варианта относно наименованието на новия вид бойно изкусво. На 11 Април свиканата от генерал Чой комисия приела предложеното название ТаеКуон-До. Това название заменило множество противоречиви термини, като: Танг Су, Конг Су, Те Кион, Куон Боп и други.

През 1959 година ТаеКуон-До се разпростира извън границите на Корея. Бащата на ТаеКуон-До и деветнадесет от неговите черни пояси, тръгват да разпространяват новото бойно изкуство с голям успех, поразявайки всички с превъзходните и прецизни техники. Също така през 1959, Чой бива избран на два знатни поста: Президент на новоформиралата се Корейска ТаеКуон-До Асоциация и заместник командир на 2ра Армия в Тае Гу. За Вицепрезиденти на Корейска ТаеКуон-До Асоциация (КТА) са избрани Ро Бионг Джик от бойното изкуство Сонг Му Куан и Йон Куе Бионг от Джи До Куан, а Хуанг Кий от Му Дук Куан е избран за изпълнителен директор.

1960 година отбелязва бързо разпространение и популярност на ТаеКуон-До не само в Корея, но и в много страни по света. Първия демонстрационен отбор по ТаеКуон-До се е състоял от майсторите Хан Ча Кио, Ким Джунг Кеун, Парк Джунг Су и Куон Дже Хуа, които популярилзирали новото бойно изкуство в девет страни. Това послужило като основа за създаването на Международната ТаеКуон-До Федерация (ITF), както е позната днес. На 22 март 1966 година. Международната Федерация по ТаеКуон-До е създадена в Сеул с участието на Виетнам, Малайзия, Сингапур, Западна Германия, САЩ, Турция, Италия, Египет и Корея.

През 1972 година, Генерал Чой премества седалището на Международната ТаеКуон-До Федерация, с единодушно съгласие на членуващите страни в Торонто, Канада имайки предвид да разпростре това изкуство във всички страни по света. През 1985 година бащата на ТаеКуон-До подсилва своето желание да разпростре неговото изкуство по целия свят, особено в третия свят и в политически непривилигерованите държави, с преместване седалището на Международната ТаеКуон-До Федерация във Виена, Австрия, където все още се намира. През живота си, най-голямото желание на Генерал Чой е да даде своето бойно изкуство на всички хора, без значение тяхната раса, религия или политическа принадлежност. С възникването на ITF, виждането на Генерал Чой за установяването на ТаеКуон-До като световна неполитическа организация и бойно изкуство, не просто спорт, става реалност. Генерал Чой изказва своето становище в книгата си „ТаеКуон-До“: „Всички неща се управляват от закона на Ин и Ян, светлината и мрака … щастието често може да бъде помрачено от катастрофални моменти… Моят живот беше бурен, загадка със самотни битки и злополучни приключения на които неможе да се завиди… живот на самоизгнание на хиляди мили от любимата ми страна. Е въпреки това си заслужаваше старанието… Моята мечта беше осъществена… най-накрая успях да разпространявам и преподавам ТаеКуон-До, без да има значение от религия, идеология, национална принадлежност или раса. Без колебание мога да кажа, че аз съм най-щастливият човек.“

3. Как се свива юмрук?

4. Символика на белия колан?

Бял: Символизира незнание, тоест начинаещите в самото начало практикуват Таекуон-до, без да имат никакви знания и умения.

Подредбата на цветните колани не е случайна. Основава се на древните традиции. Черният, Червеният и Синият цвят съответстват на йерархии по времето на династиите Когурьо и Силла, а притежателите на черен колан са носили пояс, оцветен наполовина в черно, наполовина в червено. Главното значение на колана е да подчертава философските възгледи на Таекуон-до, а също така означава и квалификацията на трениращия. На 1 юли 1985 г. е взето решение, което гласи, че коланът трябва да обикаля кръста един път, а не два пъти, както се е практикувало преди. Едната обиколка на колана около кръста символизира:

а) стремеж към постигането на цели, които са били неосъществими преди това;

б) служба на един господар с непоколебима преданост;

в) достигане на победата само с един удар;

Етикет (йе джоль)?

Етиката е задължителен както вътре, така и извън пределите на тренировъчната зала. Трениращите с по-висока квалификация са длъжни да демонстрират особеностите на етикета по време на тренировката сред начинаещите, извън предлеите на тренировъчната зала и по време на посещение в други тренировъчни зали. Във всички случаи особено внимание трябва да се отделя на правилното приветствие. Това е начин да се изрази уважение. Грубият тон от страна на притежателите на черен колан е високомерие по отношение към начинаещите и притежателите на цветни колани, които могат да бъдат младши по отношение на възраст и положение. При посещаването на други зали по бойни изкуства, независимо дали трениращите практикуват Таекуон-до или други видове бойни изкуства, трябва да се проявява дължимото уважение, поведението да бъде скромно и вежливо.

„Човек е длъжен да се стреми да пребивава в големия свят, да заема правилното място и да ходи по най-широкия път. Най-удобното и безопасно пристанище за човека е неговото чисто съзнание. Той е длъжен винаги да бъде на страната на справедливостта, да живее честно и праведно.“

II. Базова техника (Гибон Донг Джак)

  1. Чариот соги

  2. Нарани соги

  3. Гънън соги

  4. Нарани со каунде чируги

  5. Нарани со пакат пальмок надзунде паро макги

  6. Нарани со сонкаль надзънде паро макги

  7. Нарани со ан пальмок каунде макги

  8. Гънън со каунде паро чируги

  9. Гънън со каунде панде чируги

  10. Гънън со пакат пальмок надзънде паро макги

  11. Гънън со ан пальмок каунде паро макги

  12. Гънън со пакат пальмок надзънде хечо макги

  13. Удари с крака:

От земята

Скок със преден крак

Скок със заден крак

Тимьо нопи чаги

Номо чаги

Самбек юкшипдо

Ап ча оллиги

Сасън ап ча олиги

Aп чаги каунде

  1. Нагамьо (турогамьо) чируги и нагамьо (турогамьо) чаги

    • нагамьо (турогамьо) гънън со каунде паро чируги

    • нагамьо (турогамьо) гънън со каунде панде чируги

    • нагамьо каунде ап чаги

    • нагамьо (турогамьо) гънън со пакат пальмок надзунде хечо макги

    • нагамьо (турогамьо) гънън со пакат пальмок надзунде паро макги

    • нагамьо (турогамьо) гънън со сонкаль надзунде паро макги

    • нагамьо (турогамьо) гънън со ан пальмок каунде паро макги

III. Форма (Тъль)

  1. Саджу чируги

  2. Саджу макги

IV. Физическа подготовка

До 10 години

От 10 до 14 години

От 14 до 18 години

от 18 до 40 години

Момчета

Момичета

Юноши

Девойки

Мъже

Жени

Монтомпачги (Лицеви опори)

10 бр.

15 бр.

15 бр.

20 бр.

15 бр.

30 бр.

25 бр.

Бокгун ундонг (Коремни преси)

15 бр.

20 бр.

20 бр.

30 бр.

25 бр.

40 бр.

35 бр.

Тари ундонг (Клякане)

15 бр.

20 бр.

20 бр.

30 бр.

25 бр.

40 бр.

35 бр.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *