История На Таекуон-До

ИСТОРИЯ НА ТАЕКУОН-ДО

Таекуон-до е корейско бойно изкуство. Негов създател е генерал Чой Хонг Хи.

Официална дата, на която е признато възникването на Таекуон-до е 11 април 1955 г.

Названието “таекуон-до” е съставено от три корейски думи:

„тае“ – означава пета, изпълнение на удари с крака или в скок;

„куон“ – юмрук, нанасяне на удари с ръка, чупене с ръка;

„до“ – изкуство, път.

Основните техники в таекуон-до са разработени от генерал Чой Хонг Хи в периода 1946 – 1954 г. Той използва познанията си по те кион и карате и ги съчетава с принципите на физиката и биомеханиката, позволяващи човешките крайници да бъдат използвани с максимална ефективност за защита и нападение.

Развитието на таекуон-до в България започва в края на 1985 г., когато в страната пристига майстор Ким Унг Чол от Северна Корея. Въпреки краткия престой, той оставя множество последователи. През 1988 г. към майстора е отправена официална покана отново да посети България. Той си поставя за цел създаването на Българска Федерация по Таекуон-до (БФТ) към Международната Таекуон-до Федерация, както и подготвката на български национален отбор за участие в международни прояви.

Малко по-късно майсторът става първи преподавател в новосъздадената специалност “Таекуон-до” в Национална Спортна Академия. През 1989 г. официално се учредява БФТ. Голям принос за развитието и утвърждаването на таекуон-до у нас имат корейските инструктори, работили у нас: майстор Ким Чол Ман VI дан (1989 -­ 1993 г.), майстор Сок Мин Чол VII дан (1993 ­- 1999 г.), и най-вече на майстор Ким Унг Чол IX дан, който и до днес преподава в България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *